Учителите спасиха живота ми. Why Do We Treat Them So Poorly?

I have attended commencements of all kinds throughout my career, and I can tell you that some of the best are in prisons.

Over and over, I have spoken at these commencements with incarcerated men and women who acknowledge the awful Избори или глупави неточности, които са създали, непознатите или околните, които нараняват, само че въпреки всичко излизат от пандиза, възобновени посредством висшето обучение. Докато 95 % от хората, лишени от независимост, ще се приберат един ден, те постоянно се връщат на същите цикли, които ги доведоха до пандиза преди всичко. Чрез курсовата работа в колежа те са в положение да разсъждават върху своето минало, да развият по-ясна визия за бъдещето си и да придобият умения да допринесат за своите фамилии и общности.

Един студент ми сподели, че преследването на колежа, до момента в който е лишена от независимост, е първият път, когато е имал честен и научен меродавност към фамилията си. Потенциалът за висше обучение в пандиза да трансформира живота е повода, заради която работих за разширение на тези стратегии, когато бях американски секретар на образованието и президент на Национална организация за цивилен права на образованието, и го върша в този момент като канцлер на Държавния университет в Ню Йорк.

Вярвам толкоз надълбоко в преобразуващата мощ на образованието, тъй като учителите ми избавиха живота. class = " css-at9mc1 evys1bk0 " > Когато бях на 8 години, през октомври 1983 година майка ми умря ненадейно от сърдечен удар. Беше неописуемо опустошително. Тогава живеех самичък с татко си, който се бореше с Алцхаймер, до момента в който той умря, когато бях на 12. През тези години с татко ми, никой отвън дома ни не знаеше, че е болен, и не знаех за какво е работил по метода, по който го прави.

Следвайте секцията за мнение на New York Times на, и.